Време е! Всеки ми казва. Хайде, време е вече!

Когато бях на шест, баба ми казваше: “Още метър и ще е време да я женим”.

И така стана – шестте години и един метър нагоре по-късно: “Хайде, време ти е вече! Годинките си текат, няма ли да доведеш жених, семейство, деца… Даже не държим да има сватба!” Макар че виждах как светнаха очите на майка ми, когато на шега веднъж ѝ казах, че на сватбата ми специално за нея ще има хоро. Тя обича да танцува, но ѝ се случва само по сватби. 

След репликите “време е да си намериш мъж” дойдоха “не е ли време да си направите бебе”.  Сигурно после ще има “хайде, време е да се замислите за второ”.


Теория на бременността в Швейцария - ParentlandВижте също: ТЕОРИЯ НА БРЕМЕННОСТТА В ШВЕЙЦАРИЯ от Ангелина=>

 


Днес, на прага на раждането, всеки обичащ ме роднина ме обстрелва с “време си е вече това бебе да се роди”. А аз, стресната от момента на наближаващата ни среща с малкото човече, се опитвам да отблъсквам тези реплики с познатото “когато му е време”.


И мисля си – защо е това бързане, това изпреварване на времето?


Не мога ли да се наслаждавам на момента, който е сега?

На момента, когато опознавам себе си свободна.

На момента, когато опознаваме себе си двама.

На момента, когато един човек се развива в мен. Расте заедно с охканията при обръщането нощем. Понякога ме рита отляво. Понякога с часове не помръдва и спи като коте, сгушено под сърцето и над пикочния ми мехур.

Нощем обмислям времето на бременеене като време, на което трябва да се насладиш.

Защото всяко нещо с времето си. Когато и да е то. Каквото и да е то.

Коментари