Дима Чакърова

от Дима Чакърова

Рано или късно в живота на всеки работещ родител плановете се сблъскват челно с реалността. И какво правим тогава?

Слънчева ноемврийска утрин. Цялото семейство е успяло да стане, да закуси и да се приготви за излизане съвсем навреме и без нито един малък спор или по-голям скандал.

Изпращаме с прегръдка едната половина от семейството, другата потегляме към градината на малката ми дъщеря и не само стигаме навреме, а дори имам възможност да изпия сутрешното си кафе сама, в тишина и с гледка към безбожно красивата планина. Знаете – простите неща от живота. Прости, прости, пък трудно и рядко случващи се.

Чудесно пътуване към офиса, нула задръстване и енергия да свърша цялата работа на света.

2 часа по-късно телефонен звън, с безпокойство виждам на дисплея: от градината. “Извинявам се за обаждането – Б. има въшки, ще се наложи да я вземете.”

Тара-да-дам. Всички сме имали моменти на гръм в главите си, който заглушава всички мисли. Ами сега, работата ми, срещите, важните и неотложни неща, които чакат, работа на живот и смърт.

И мигът, в който приех случката като отговор отгоре – “Имам нужда от почивка, абсолютно прегряла съм, ще си взема 2 дни извън офиса.” – по-рано към мъжа ми.

Обикновен-необикновен вторник, време само за нас двете, в делника, в лудницата, в истеричния градски живот – подарено, за да не забравям същите тези прости, но съществени неща – връзката с децата ни, която все по-често се случва на път за училище, на връщане от занималня, между един детски рожден ден и ходене на балет. Любов по време на път.

Бързо прибиране вкъщи, изсипал се пороен дъжд, тъмно небе и дълги часове на чистене на въшки като медитация. Смеете ли се? Звучи абсурдно, но от дълго време не съм имала такъв як: Стоп, пусни малко тоя живот на воля.

Аз и тя, само ние двете – “Приятелка ли МИ си?”. Приятелка завинаги.


Вижте още по тема МАЙЧИНСТВО

Вижте още от категория ЕЖЕДНЕВНИ ИСТОРИИ

Коментари