Редакторите

от Chelsey Hill

Преди около пет години, когато се роди най-малката дъщеря, реших, че трябва да направя сборен албум с любимите ми снимки през годината.

В три копия: едно за дъщерите ми, едно за мен и едно за съпруга ми. Идеята беше да имаме спомен, който да съхранява детството – грижливо опакован албум с красива панделка.

Години след началото на тази традиция установих, че мен всъщност ме няма на повечето снимки – поне не толкова, колкото присъства съпруга ми. Майчинството ми не беше документирано. Запечатвах детството на дъщерите ми от моята собствена перспектива, като оставях на заден план един от главните герои – себе си.

Същото правеше и моята майка –разглеждайки снимки от моето детство, забелязах, че някои парчета от пъзела липсват. Непълни разкази, които никога няма да бъдат възстановени отново. Помня колко време прекарвах в прегръдките на мама. Помня как ми четеше с часове. Помня как ме решеше. Помня чаените партита, които организираше. Но не откривам никакво реално доказателство за тези прекрасни моменти.

Мама беше домакиня, отдадена на трите си деца. Рядко гледахме телевизия, но пък рисувахме или играехме навън. Мама ни помагаше с домашните, никога не забравяше да ни остави или вземе навреме от училище, стоеше винаги на първия ред на спортните мероприятия. Беше до нас винаги, но не и в семейния албум.  Щеше да бъде хубаво да имаме повече снимки двете заедно. Но тя позволяваше да бъде снимана само когато изглеждаше безупречно – нещо, което много майки правят, аз също.

Държа да запечатам всеки специален момент от живота на моите деца и често съм зад апарата. Искам да съхраня всеки детайл, за да не забравя нищо. Разчитам, че тези снимки ще запълнят празнините, когато спомените няма да са толкова отчетливи. Когато топуркането на крачета вече няма да се чува в дома ни, винаги ще имам подръка албумите, за да ме върнат в миналото. Кадрите са малките части от големия пъзел, пъзелът на нашия живот.


Всяка мама - фотограф ParentlandВижте също: ВСЯКА МАМА – ФОТОГРАФ=>

 


Фотограф съм и често нося камерата, за да не пропусна нещо специално. Дори незначителните ежедневни моменти са ми важни, рядко се случва нещо да остане незаснето. Но след като осъзнах, че неволно пропускам себе си, се заех с нов личен проект – автопортрети заедно с децата. Иска ми се те да усетят огромната ми майчина любов. Да проследят пътешествието ни заедно. И най-важното – да видят всички аспекти на това приключение – дните, в които съм уморена и изтощена, както и щастливите усмихнати мигове. Защото майчинството е изпълнено със спадове и възходи и искам децата ми да са наясно с това.  

Повечето майки държат снимките им да са професионално направени, но мисля, че е важно да се снимаме с децата си независимо как изглеждаме, какво носим или как се чувстваме. Запечатвайки хубавите, както и лошите моменти, не са само за семейния архив, а просто като отражение на действителността (тя рядко бива документирана в суров вид).  

В този проект правя автопортретите с помощта на статив и дистанционното на апарата. Снимам спокойните моменти, както и недотам перфектните мигове от ежедневието ни, за да има автентичност. И ми се иска да окуража повече майки да направят същото, независимо от фотографските си умения.  

Сърцето ми подсказва, че един ден тези снимки ще бъдат много ценни и важни. Правила съм безброй снимки на децата, но по-скоро за себе си – да помня колко малки са били.

Но автопортретите са и за тях – за да им напомнят колко обичани са били. И са.


Източник: HuffPost
Превод: Parentland

Коментари