Авторът Tom Kuegler  е американски влогър, блогър и пътешественик

Ще бъда откровен с вас – изобщо не ме интересува физическото пътуване.

Не ми пука дали някога ще видя Мона Лиза, или Тадж Махал или Великата китайска стена. Не държа да яздя камила в Египет или да правя глупави снимки, на които момиче ме държи за ръката и ме води към незнайни приключения.

Не ми дреме за всичко това.

Не затова пътувам. Това не е дори половината от цялото преживяване.

Травъл блогърите ви предлагат измишльотини

Всяка снимка на любим ваш блогър в Инстаграм представя един-единствен момент от целия 86,400 секунден ден.

Секунда от реалността, достоверна само в момента, когато е заснет кадърът.

Но травъл блогърите са съвсем наясно какво правят – продават ви захаросаната идея, че пътуването е винаги прекрасно и перфектно, без никакви трудности и проблеми. Те най-вероятно не чакат по границите, уцелват винаги перфектно време и обстоятелства, хващат на мига такси, за които няма трафик, настаняват се бързо в петзвездните хотели, които им плащат пътуването. После отиват на масаж край инфинити басейна и се снимат на фона на най-невероятния залез, който някога можете да си представи.

Да, да, добре – въртя очи в знак на отегчение и досада.

Може би няма да ми повярвате, но това е много кофти начин да възприемаш пътуването. Направо ми се гади.  Да не говорим, че изобщо не ви дава реалистична идея какво ви очаква на път.

Лично аз направих около 10000 гафа по време на 5-месечното си пътуване

Ако следите блога ми знаете, че миналото лято предприех 5-месечно пътуване от Орландо до Сан Франциско и обратно. Цялото преживяване в резюме: влюбих се в Сан Франциско. Но нека не изместваме темата…


Допуснах хиляди гафове по време на това пътуване. И това беше най-доброто, което можех да направя.


Не успях дори да се снимам с момиче, което да ме води за ръка към непознатото…

Инстаграм профилът ми може и да ви заблуди, но през тези 5 месеца често се случваше да ненавиждам пътуването изобщо. Първата вечер В Ню Орлийнс ми идваше да ревна – бях сам в ужасяващ душен и потен хостел върху легло толкова твърдо и неудобно, сякаш беше направено от тухли.

Обаче беше супер яко – точно каквото вярвах, че прави пътуването смислено и ценно.

В Аризона пък спирачките на колата ми отказаха и се наложи да се изряся 1000 долара за ремонт. За капак напуснах временната си работа и не ми платиха последните две седмици, защото шефът ми се направи на идиот.

И това преживях. И през това преминах. Един куп случки, които ме накараха буквално да ненавиждам пътуването. Мразех да шофирам. Мразех дори хората, с които бях!

Тогава защо го направи, Том? Защо изобщо пишеш тази статия и ни разваляш настроението? Усещам въпросителните ви погледи и нескритото възмущение.

Добре, пътуването може да е наистина некомфортно и пълно с изненади, но това всъщност лошо ли е?

Истинската причина да пътувам

Онзи ден по време на интервю ме попитаха защо обичам да пътувам.

Съвсем противоположно на написаното по-горе – всъщност ОБОЖАВАМ да го правя! Но не да снимам себе си с кокосов орех в ръка върху хамак на някой остров в Пасифика.


Правя го, защото пътуването е предизвикателство. Пътувам, защото поставям себе си в неочаквани ситуации, на които не знам как ще реагирам.


Най-голямата лъжа за пътуването не е изричана на глас от никой, но е била показвана много пъти по филтрираните захаросани снимки на травъл блог легендите. Защо никой от тях не се снима по време на 26 часов престой на някое летище, уморен и в недотам бляскав вид? Защо не виждаме такива сюжети? Честно да ви кажа, не знам. Ако бях на мястото на някой от Инстаграм инфлуенсърите, бих публикувал подобно съдържание без притеснения.

Пътуването само по себе си не означава нищо, ако не си го заслужите, ако не положите усилия. Точно затова искам да посетя някой ден Мачу Пикчу, ще са ми нужни цели 4 дни, за да стигна до горе. Кажете ми кое би било по-забавно – да кацнете на върха с бърз полет с хеликоптер или след 4-дневен преход в джунглата? Няма ли второто да е много по-удовлетворяващо, интересно и емоционално? Отговорът е ДА, по дяволите!

И това е най-важната причина, поради която предприемам тези пътувания.

Леля ми непрекъснато ми повтаря да отида не европейски круиз, така съм щял да посетя знакови интересни места, без дори да се тревожа за логистика и транспорт. Ами тъпо е, извинявам се.

Пътуването е като всяко друго нещо – получаваш пропорционално на това, което влагаш.  Ако избереш лесния и бърз начин, защото си уморен или нетърпелив, ще получиш парче от тортата, но не и цялата.


Когато пътуваш, приеми всички кофти ситуации, каръщини и проблеми. Свикни с тях. Заобичай ги.


Нормално е да има проблеми – това придава на пътуването характер и пикантност. И да, колкото и да ви е странно, кривите комични моменти, от които ви идва да ревнете, след време се помнят много по-добре от останалите.

Например беше страхотно да наблюдавам залеза над каньона Сабино край Туксон. Този залез значеше много за мен, особено след като бях карал два часа из вътрешността на каньона и цял ден, за да стигна до там.

Трябва да се потрудите, запоменете това. Истински магическите мигове идват при онези, които са си ги заслужили. Положете усилия, това ще направи вашето пътуване 10000 пъти по-велико, обещавам ви.

Източник: блога на Tom Kuegler 

Превод: Parentland


Вижте още по тема ПЪТУВАНЕ И ВАКАНЦИЯ=> 

Коментари