Мирослава Илиева

от Мирослава Илиева

Аз знам, че нищо не знам и не се срамувам от това.

Когато бях в училище, да кажем, около 15-18-годишна, винаги се страхувах да питам „Какво е това?”, „Къде е това?”, „Какво означава?”. В един момент толкова си бях втълпила, че трябва да знам всичко, че се срамувах да задавам въпроси. Дълго време живеех с усещането, че не съм наясно с един куп  неща. Бях потисната и с ниско самочувствие.

В часовете по философия често цитирахме Сократ с „Аз знам, че нищо не знам”. И въпреки това, повтаряйки тази мисъл, не успях да преодолея чувството за малоценност или по-скоро незнание. Сигурно този етап от живота на израстващия човек е нещо нормално. Нямам представа. Притесняваше ме да попитам за значение, местоположение, приложение, за всичко.

Едно от ключовите ми запознанства беше с човек, който беше подготвен с много повече факти, теория, имаше и повече опит. Това беше така необходимата ми комуникация, в която аз бях ученик, а човекът отсреща – учител. С цел не да бъда изпитвана, а единствено да бъда научена и то естествено, от само себе си.


Просто бях една попиваща гъба, която не само възприемаше информация, но и не се страхуваше да пита. Точно тогава започнах да задавам милион и един въпроси.


И осъзнах колко е ценно това. Не се свенях да призная пред себе си, а и пред другите, че нещо ми е убягнало. Всеки от нас има различни интереси и насока, в която иска да се развива, затова и „багажът”, с който пътуваме, е различен. И това, че някой е пропуснал важна част в училище не е голяма работа. Aко има желание да навакса пропуснатото.

Най-важно е желанието за подобряване, за научаване, за задаване на въпроси, за търсене на отговори, любопитството. Също да бъдем в мир със себе си и да приемем, че винаги ще има какво ново да научим, но и няма нужда да се притесняваме, че още не сме стигнали дотам.

Днес, когато не знам нещо, питам човека срещу себе си или гугъл. Не се срамувам да вдигна ръка с въпроса: „Извинете, какво означава това?”. Опитайте и вие, ще ви стане по-леко, а и ще научите още повече за себе си и тези около вас.

И моля ви, не казвайте на децата си, че да не знаеш е срамно. Насърчавайте ги да търсят, да учат, да четат, най-вече когато виждате, че нещо ги вълнува истински. Именно нещата, които са ни интересни, са тези, които най-лесно научаваме. А покрай тях може да се запознаем и с друга, на пръв поглед безинтересна, но ценна информация.

Защото днес познанието е най-важният и скъп капитал, който е по-добре да споделим с другите, вместо да го пазим ревниво за себе си.


⇒Още статии от МИРОСЛАВА ИЛИЕВА

⇒ Още статии по тема ВЪЗПИТАНИЕ

⇒ Още статии по тема ОКОЛЕН СВЯТ

Коментари