Четиригодишното, което на всички казва, че е на пет, днес се лакира ето така: покатери се почти на парапета на терaсата, дори и след обясненията ми колко е опасно, да внимава и т.н.

Крясъкът ми така отекна в отсрещния блок, че влезлите в деветия месец сигурно родиха. А тя се беше надвесила, поклащаше глава и размахваше ръце. Вдишваше от слънчевия въздух и се усмихваше. Да ѝ изсъхнел лакът, ми каза.

В опит да я стресна проведохме следния разговор:

– Зои ще паднеш, ще се счупиш, а може и да умреш.
– И ще стана стара баба ли?
– Не.
– Старо момиче ли?

След това ме замрази.

Коментари